100happydays, 68

Чудесни хора, които срещам след много време, а разговорът продължава, все едно е от вчера. Е, междувременно едно дете вече много е порастнало, свири на въображаемо пиано и говори вдъхновено за Рахманинов. Ей с такива млади хора бъдещето ни е светло, ама светло!

Реклами

100happy days, 67

Днес, детайли. Нали знаете кой се крие там. Зеленоок :)

Понеже понякога успявам да съм кифла: песента от линка. А защото си играя на кифла извън стандарта, акустичната версия:

Че много се радвам колко ми е приятно, когато играя хоро. Особено онези хора, които вече владея аз, а не те мен, и вместо да внимавам да не сгреша стъпката, просто се радвам и си припявам. Горното парче, впрочем, става за „Гинка“. Хитро.

И… „нямам търпение“.

100happydays, 66

Препрочитам, след много-много време, „Антон и Точица“: „Докато пиша това размишление, идва ми изведнъж наум, че всъщност то трябва да се прочете от възрастните“. Почти се съгласявам, уважаеми г-н Кестнер. Може и да не трябва, но е хубаво, весело и мъдро – точно като Точица.

Последно занимание с едни петгодишни герои, с които е вероятно да се срещнем отново чак като порастнат с поне 3–4 години. Мисля си колко разцъфтяха и поумняха само от есента до днес, колко много още им предстои, какви са симпатяги и добри деца. Всички деца са добри, разбира се, но особено тези, които познавам!

Цял ден по-малко до неделя.

100happydays, 65

Гледах „Витоша“ в Маймунарника, прожекцията беше от „Прозрачни планини“. Много ме развълнуваха едни кадри, в които насред зимната нощ, някъде из планината освободиха една сащисана дива коза. Свободата…

Радвам се също, че Созопол вероятно няма да потъне, десетте бутилки водка приключиха, но Чаво не си отиде; а пък Нева… И във филма се зарадвах на такава развръзка, и сега в книгата – също.

И едни камъчета.