Без думи

Не трябвало да се ядосваш и не трябвало да ти е мъчно. Айде де. От страни и от високо е чудесно да си рационален и пич. Тва с думите, и логоса (разбирай, логиката), е бошлаф работа. А пък работата, като стана дума, не е средство. Но как да обясня с думи, като това е отвъд думите. И как да кажа, каквото не мога.

Не мога, защото… като дойде време да узреят ягодовите полета, може и да стане ясно. Сега е така. Безвремие без думи.

Реклами

Вечните ягодови полета

 Знаех си, че има нещо много мое в тази песен.  Да береш ягоди за някой, който сам трудно ги открива, вероятно прилича на усещането, за което разказва Холдън от „Спасителят в ръжта“:

„- Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда…“

Усмихва ме премълчаното, но очевидното – така спасяваш и себе си. А ягодите са греещи, червени и непростимо вкусни.

В началото бе…

Днес си помислих, по конкретни поводи и на няколко пъти: „по дяволите, не бъди блондинка!“. Мислех набързо и със стереотип от вида образен, понеже нямах време за повече…  Започвах нещо ново и опипвах пътя пред себе си, търсех посоката, налучквах правилната, връщах се от задънените улици… започвах едно от-начало. Едно много ежедневно и обикновено начало беше, просто правех еди-какво-си за първи път (ако се окаже важно да се знае, може например да се използва следния образ: разучаване на соло пиеса за цигулка).

Прочети още »

Спомен за ягодови поляни

Като дете Джон Ленън живял близо до „Ягодово поле“ – детски дом на Армията на спасението, работил поне от края на 19 век до 2005г. Днес е църква и молитвен дом.

Казват, че от там е името на песента. Сигурно. Според мен обаче историята е друга. Измислих я като малка, когато грамофонът у дома все още работеше. Дълго след като брат ми получи първия си касетофон, сипматичен сив Респром, повече слушахме плочи. Една от любимите беше двоен албум на Бийтълс, в тъмно кафява обложка. Вероятно е бил някакъв сборен (да не забравя да проверя следващия път, когато отида в Кюстендил).

Та, ягодовите поляни бяха в една от двете плочи, а пък аз бях на 7 или 8, имах прекрасен жълт вигвам от брезент, изрисуван с тъмни и горди профили на сиукси и ирокези.Прочети още »