Цвят бяло

Булевардът тича на юг. Към планината. Във високото, в бялата искряща далечина, слънцето му се усмихва. Събота е, по обяд. Навън няма много хора.
Първо, възрастна двойка. Мъжът носи светло бяла риза (наистина бяла, болезнено бяла, бяла като сняг) и кремава роза в ръка. Жената е с тъмни дрехи. В ръката й – нарцис. Вървят бавно, точно нанякъде. Носят цветята, мълчат. Изглеждат въплътена истина. (После някой ще разкаже онази пиеса, в която мъжът и жената с години се преструват пред всички. Те не са истина. Години наред.) Нарцисът е жълт.

На другата пряка, красива млада жена. Тя също не бърза, поне все още не. Косите й са хубави, стройна и висока е. Като топола, като в онази песен. Като върви, почти танцува. (Очите й са тъмни, много тъмни и много отсъстващи. Развалят танцувалната магия.) Жената разхожда куче. Кучето е сляпо. Очите му са бели. Наистина бели, болезнено бели, бели като сняг. Кучето не се преструва, то от години не вижда…

Млади и стари?

Тъкмо си мислех как е твърде проста, за да е адекватна тази работа с младите, дето били недоспали, чисти и секси (справка – текста на г-н Георги Деянов „Добро утро! Ние сме децата на прехода„), именно младите (щото, нали, старите не ги разбират тези неща и не могат да имат важна и значима връзка с природата)… И попадам на другата страна на същата семпла монета – в брилянтните „умозаключения“ на Вежди Рашидов, ето тук: цък. От които излиза, че който „ходи по гората“, е пенсионер. Да видите вие, Добри Чинтулов в първия куплет на „Къде си, вярна ти любов народна?“ какви глупости бил писал…

По аналогия, наскоро една приятелка ми каза: „Много е просто – който не иска да се сече гората, протестира.“ – Ама все пак не е толкова просто, има ли смисъл да обяснявам. Дядо ви на село като тръгне да сече дърва за огрев, нали не протестирате… Изобщо, айде стига с тези, простите. В това число и Вежди.

Скорост на пулса – извънмерна.

Понякога толкова се забързва, че го усещам като гъдел по китките.  Знам, че малко хора имат подобни усещания – разпитвала съм, като че се случва при жените малко по-често… А моят пулс по принцип си е един прекалено висок, много южен и Балкански. Мога да дам различни съвети и напътствия за успокояване на гъделичкането. Първото, обаче, и най-съществено е да свикнеш с него, да се помирите. Твоето безмерие си е това, твоето смешно – женско – забързано – неуморно сърце.  Вероятно е добре повече да му се доверяваш, за да прави то по-рядко опити да излети от теб…

Прочети още »

U2 в Дупница!

Малко са по-баналните неща за правене от това, да слушаш Bеautiful Day на U2 в такава свежа и ароматна утрин като днешната.

Вали нещо, което би се обидило и избягало, ако го наречете дъжд. Пада от гънките на небето, лекичко заметнати тук-таме с облаци, напудрени със слънце, разрошени от тихия вятър. Всяка капка е дъга, всяко дърво е светещо кълбо живот, а чадърите на минувачите са малцинство и засрамено се свират в ъглите на пейзажа…

Прочети още »