Keep calm and enjoy Синаница

Тази публикация може да се обобщи в следното изречение: „Ходихме на Пирин, ах, беше прекрасно, ох, какви гледки, ех, времето беше чудно, их, вълшебна разходка!“. Сигурно може и по-подробно да се разпише, но ме притеснява, че би била скучна: ще ѝ липсва приключенски момент. Много по-увлекателни са историите, в които някой някъде се загубва, навалява го дъжд, ужилва го пчела и изобщо, друго си е да се поизмъчиш. Действа благотворно за всякакви наративи.

Затова, само малко (а) равносметки и (б) снимки:

(а) Пет циркуса, шест порти (и портички), три върха. Нищо особено трудно или непознато, признавам, но затова пък – в повдигащи духа количества. Количеството, както се знае, прави разни работи с качеството…

  • Първи ден: от х. Вихрен през Кабата до Вихрен-ът, после обратно към Влахини езера. От тях – Ге(о)ргийски циркус и след него по една мъненка пътечка, която вие Ге(о)ргийца от запад, до Синаница.
  • Втори ден: Бръм (да се разбира: лесно и набързо), до Синанишката порта, после по билото до върха. Обратно, и – бръм – през Спано поле до Бъндеришка порта. Едно кратко и вече не толкова „бръм“ качване на Муратов (Гранитен?), водещо до 360-градусова панорама от онези, които стандартно спират дъха, зашеметяват и пр. И после надолу, надолу, надолу (три пъти, защото това е тъжна песен, която коленете запяват на слизане), към хижата с паркинга… и започва едно „бръм“ от друг порядък, докато се прибереш „у градо“.

(б) Малко от много, вливащи се в голямата река на Лудото туристическо фотографиране… Но какво, нали красотата щяла да спасява света.

Реклами