Син сън

Че е сън, сън е – нали е нощ сега. А пък защо е син – това остава между редовете и тоновете… И да знаете, че дори в края на Август още цъфтят Еньовчета. Стига да имате време да ги търсите, ще ги намерите там, където е все месец Май.

Вечните ягодови полета

 Знаех си, че има нещо много мое в тази песен.  Да береш ягоди за някой, който сам трудно ги открива, вероятно прилича на усещането, за което разказва Холдън от „Спасителят в ръжта“:

„- Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда…“

Усмихва ме премълчаното, но очевидното – така спасяваш и себе си. А ягодите са греещи, червени и непростимо вкусни.

В началото бе…

Днес си помислих, по конкретни поводи и на няколко пъти: „по дяволите, не бъди блондинка!“. Мислех набързо и със стереотип от вида образен, понеже нямах време за повече…  Започвах нещо ново и опипвах пътя пред себе си, търсех посоката, налучквах правилната, връщах се от задънените улици… започвах едно от-начало. Едно много ежедневно и обикновено начало беше, просто правех еди-какво-си за първи път (ако се окаже важно да се знае, може например да се използва следния образ: разучаване на соло пиеса за цигулка).

Прочети още »