Котешка мъдрост

Има нещо противоречиво в цитатите. Хем не става без тях, хем трябва без тях – второто, когато служат, за да заместваме своите думи и мисли с чужди… Като в онази „Книжка с мъдри мисли за всеки ден“. Звучи така, все едно е достатъчно да си вземеш „дозата“ мисъл сутрин с кафето, за да не се налага – чак до следващото утро – да мислиш повече. Да бе!… Иде ми да кажа „ама че глупост“, но не е съвсем прилично.

С горното наум, споделям един пасаж от „Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол. Защо? – Понеже тази вечер мисля за пътища и посоки, за разговори и за въпроси. И понеже не искам да пиша мислите, реших да ги пратя да попътешестват заедно с Чеширския котарак и Алиса.  Къде ще стигнем… това ще стане ясно, когато сме извървели достатъчно дълъг път. Пътят започва така:

Прочети още »

Посоките на света (или защо е полезен чесънът, а ако срещнеш Буда на пътя, трябва да го убиеш)

[5/8/2011 6:52:32 PM] Една от моите музи: Аз не знам накъде ще ме задуха вятърът утре, може да е на изток, а не на запад. А знаеш сама – горе в планината духат силни ветрове.

Какво ли знам аз, вятърничавата… Но вярно е, повечето тръгват на Запад, макар че имам добри приятели, които ги отвя на Изток и май няма изгледи да се върнат. Обаче, бунтувам се, че е станало почти необходимо да оправдаваш избора си, ако той е – да не отиваш „на Запад“. Самата аз се оправдавам за същото прекалено често, без изобщо да ми допада. Като че живеем наужким извън света и носим някаква първородна вина на оставащите вън от истинското живеене, примерно… Вие сериозно ли?

Прочети още »