Почти незабравимо

До къде ще я докарам с тези кратки есеистични постове, в които неказаното все някак остава повече от казаното, и още повече – друго на него… не ми е ясно още. Но – писането е приятно. Днес ще пиша за един софийски градски автобус. Тези автобуси обикновено ти прецакват настроението. Заради банални неща като претъпканост, задушност, зацапаност; после хора, които през целия път говорят гръмогласно по телефона за молове, базари, пазари, разпродажби, Х, който ядосал Y и Z, който казал истината в очите на Q, ремонти, купони, концерти, болежки, любови… И да не слушаш, все чуваш всичко това, то се просмуква в теб, всички терзания и радости на всички тези непознати… Да. Автобусите прецакват настроението. Но днес ми се случи точно обратното, и затова е незабравимо. Почти.

Прочети още »