Нещо котешко, нещо любимо

Невероятно

Риба съмнителна, дълга цял лакет
сложих в чиния пред нас.
Ей го, на Христови иде котакът
и се сковава в захлас.

Ето го, в странно спирално въртене
той приближава едва.
Гледа към рибата. Гледа към мене.
Тъй му е чудно това,

че и когато във зъби я взима
и се измъква навън,
още във жълтите зеници има
чувство, че всичко е сън.

Валери Петров

***

А здравецът, за който беше думата,

за тебе го изрових изпод шумата,

която и до днес покрива двора ни.

Но той оказа се със яки корени.

– Боли! – пищеше бедното растение.

– И мен! – отвърнах му. – Еднакво зле ни е.

– Ще ти го донеса. Като отиваме,

ще го почистваме, ще го поливаме,

ще плъзне той, ще скрие със зелената

покривка своя гроба до морената

и с тънки пипалца сред пръст и камъни

ще свърже – утре – тленното на двама ни.

Валери Петров, Малък реквием, В: Разтворен прозорец, изд. „Захарий Стоянов“, 1998, стр. 644

The Complete Angler. Commendatory Verses.

Хвалебствени стихове¹

___________________

на скъпия ми брат Айзък Уолтън

за неговата

„Всичко за въдичаря”

В своите мъдри Беседи Еразъм

дреболии е смесил, с които по разностранност

би съблазнил всички читатели: защото у него

дете може да гази, най-висок великан да преплува.

Прочети още »