Котаракът Миро, три години по-късно

Котките харесват забравата, понеже не обичат прекаленото внимание. Обичат я, стига да не става дума за забравяне на храна от страна на хората. Всъщност, котките и Миро в частност много добре преценяват какво е подходящо да се обича и какво не. В това е голямата и съществена разлика между техния и човешкия род. Някои мислят, че по-важни разлики са налични по отношение на крайниците, окосмяването, зениците. Блажени са невежите.

Миро междувременно е пораснал. Царствен и неоспорим, той властва в своите си територии. Кои са точно те, не трябва да се разкрива, тъй като си е лично негова работа и ако сте прекалено любопитни, ще ви нахъска, а може дори да ви ухапе. За други неща обаче сте добре дошли да питате, без да се притеснявате. Например, как се хващат врабчета. Вие сигурно ще кажете, че се изисква известно количество жестокост. Миро ще отговори, че по-важни са бързината и острите нокти. И че колкото и да важничите, ако опитате да сравните жестокостта на човеците с тази на ловуваща котка, последната започва да прилича на невинно плюшено мече. Изобщо, Миро е помъдрял. Белезите от чужди нокти по лявото му ухо са едно доказателство. Има и други, но те са свързани с териториите, затова ги оставяме предпазливо настрана.

Преди време с Миро мислехме да разказваме котешки приказки. Постепенно стана ясно обаче, че той съвсем не е подходящ за приказен герой. Защото няма и частица от котарачешката му душа, която да не потръпва възмутено при мисълта за поучително излагане на показ. Той не иска да знаете какво му се случва, къде ходи, кого среща, кога е щастлив и кога страда. Какво говоря, той дори сам не винаги иска да знае. Той няма нужда да знае, само да бъде.

Миро е повече склонен да споделя всеобщите си наблюдения върху разни ежедневности като света, хората, котките, птиците и гранулираната храна. Ако кажете, че „всеобщи“ сигурно означава „философски“, би отвърнал, че му е все едно. По-вероятно е да не отвърне изобщо, понеже е зает да дебне светлосенки. Ако се опитате да му обясните, че не може да улови нито светлото, нито тъмното, би ви се смял много (имам предвид, ако можеше да се смее). Защото твърдението ви ще покаже съвсем недвусмислено, че изобщо нищо не разбирате. Ако не вярвате на Миро, попитайте художниците и фотографите. Поетите понякога също правят това, музикантите… въпреки че, ако питате още и Платон, тези всичките изобщо не могат да обясняват. Но макар много от бележките под линия към казаното от Платон да са изключително важни за човеците, не е добре да му се предоверявате. Както бил казал Аристотел, „Платон е приятел, но истината ми е по-скъпа“.

Та, за да издебнеш светлосянка… о, съжалявам, Миро отпраши нанякъде, вдясно от глухарчетата. Няма да разберем какво е нужно. Не и днес.

DSC_0059

 

Миро и млякото

Това е първата история за котарака Миро. Надали ще е последната, но вероятно ще е от по-недодяланите. Надеждата е, че в тази недодяланост Миро ако не друго, поне ще успее да си наостри ноктите…

Прочети още »