Дзен и изкуството да се върви пеш

Много се чудя откъде да подхвана онова, което искам да напиша. Идва все някак като съвет и поучение, като проповед едва ли не, а тези всичките хич не харесвам да ги „давам“… В тази посока е съветването – че вървенето пеш, с цел или без, е прекрасно занимание. Радостно е да вървиш.  Разширява хоризонтите, в какъв ли не смисъл. Знам, че част от смислите могат да се съберат в коан и (вероятно несръчно) ще се опитам да съчиня един:

Прочети още »

Изключително стари, редки и ценни…

Това са две от най-ценните страници в моя свят. Годината, в която са печатани, е 1987, автори са Николай и Цена. Вдъхновители – Мария, Динчо и вълшебния звук на една малка пишеща машина.  Ако това не ви говори нищо – пак е добре, тогава сами текстовете ще ви заговорят. Позволявам си да разясня – и то само защото авторите отстъстват – че въпросните тези автори са деца – едното на дванадесет, другото на пет години. Егоцентрично е, знам, но рядко съм попадала на по-впечатляващи истории, след като написахме тези…

Приключението „Иглика“

Мои приятели се захванаха с една от най-смислените работи, които са ставали около мен напоследък:

Приключенско еко-селище „Иглика“

Радостно ми е да виждам колко много професионализъм, ентусиазъм и почтеност има в хората, които измислят и правят „Иглика“…

Хайде всички заедно на планина!