Преди

chestnutТочно преди кестените…
Какво те събужда?
Какво сънуваш?
Какво мечтаеш?
На какво се усмихваш?
Къде отиваш, точно преди кестените…?
Какво знаеш?
Как се твори истина?
В какво вярваш?
Къде си, точно преди кестените…?
Какво не можеш да премълчиш?
Забелязваш ли същественото?
– Точно преди кестените.

Случайно да се сещате за една книга…

Добре… Има един въпрос, на който от години не мога да си отговоря и който звучи малко налудничаво. Мисля, че е кайно време да го оглася публично, в името на откритостта и надеждата. :)

La danse
La danse

И ето: имам почти натрапчив спомен за книга, чийто главен герой (или може би един от героите?!) търси начин да му се развърже пъпа. Също така помня, че изданието е с хубави илюстрации: едни такива, въздушни, малко като „Танц“ на Матис (виж картинката). Питам разни близки хора периодично – стигаме само до смях заради мотива „пъп“ (то и къде другаде да стигнеш с такъв въпрос…). Преравяла съм поне пет пъти всичките си детски книги, но нищо подобно няма там. Ровичкам из чужди библиотеки от време на време – без полза. И вече си мисля – дали не съм я сънувала някога тази книга?!

Бързам, госпожа!

Телефонният номер на автогара Юг в София: 02-87-22-345.  Свързвам се от трети опит. Дамата на телефона не слуша какво я питам, обвинява ме в почти ужасни неща и неочаквано затваря. Звъня отново. Моля я да не прекъсва разговора, надявайки се да успея да „завържа“ диалог (или поне обмен на съобщителни изречения), достатъчно спокоен, че да попитам каквото ме интересува. По-точно, какви автобуси има в събота следобед за Велинград; автогарата във въпросния Велинград разполага ли с телефон за контакти. Защото тези, откриваеми в мрежата „са грешни или несъществуващи“ (това е малко по християнски, както си слушаш поредното автоматично съобщение, почваш да се питаш дали са грешни или несъществуващи колкото Дявола, или само колкото теб…), а от 11800  обясняват, че са изгубили този клиент. Всъщност не казват това, не е добре за пиара. Казват – те вече не ползват нашите услуги.

Прочети още »