Жълти виолетки

Цяла седмица чаках неделята. Ценя и зная градската среда като цивилизационно постижение, ама шубракът си е шубрак и винаги ми е било трудно да се задържам далече от него. Не че на много места съм била, напротив, мога дори да мина за „неграмотна“ по отношение срещи с горите тилилейски. Но и не вярвам, че това е същественото. Защото, знете ли, например моят меандър с калето се променя всеки ден, месец, година…

Прочети още »

Чукча-писател (или утринно разсейване)

Две книги пред мен, една статия в pdf, няколко листа хартия и празен уърдовски файл за бележки. Музиката е Буена Виста…, за да не разбирам какво се пее и да не се разсейвам. Ентусиазираща чаша мляко с нес до мен. Обаче слънцето минава право през пролуката между двете завеси, гъделичка ме по бузата и шепне: Цели четири езера! Почти извън града, само на 20 минути от теб! Не оставай вътре, тичай натам, отивай!… Докато обмислям каква е най-разумната стратегия спрямо такава покана, отлагам за малко четенето. Чукча за кратко ще е писател…

Мисля, че случих на добро посрещане. Искам да го опиша, и съм вдъхновена от Соня да правя списъци (до сокоро в Лувъра e имало изложба на списъци, „Mille e Tre“, измислена и съставена от Умберто Еко. Пусто, щеше да е повод да отида до там, но я изпуснах… с няколко месеца). Но – ето един задочен експонат от мен:

1. Тук е Магрит. Музеят в Брюксел много, много, много ме впечатли. Че ми харесва как рисува – ясно е. Но там започваш да опознаваш Магрит. Разбираш, че наистина са промислени рисунките,  виждаш (във фотографии, видео записи, текстове) един мъдър, малко ексцентричен и много спокоен човек. Всички онези небеса с бели облаци. Всичките звънчета, всичките толкова невероятно изящни жени, птиците, камъните във въздуха… Всичко това е в очите и думите му.

2. Ар нуво. Фасадата на Old England точно зад централната гара (отново Брюксел). Мисля, че това са едни от най-жизнените и пластични контури, които съм в състояние да си представя; непосредственият импулс е да прокарам длан по извивките…

3. Антверп. Домът на Рубенс. В една и съща година се връща там от Италия и се жени за първата си съпруга Изабела. Достроява втора къща до старата обикновената-за-тук-явно-от-край-време-червено-тухлена. Новата е пищна, италианска, ренесансова, светла… С формална градина, павилион в дъното, скулптури в класически стил… дълго се гледахме с един сатир, мисля, че накрая той спечели играта на индиански поглед.

4. (Вече в Лювен) Ботаническата градина! Случих да я видя в момент, когато не виждаш, но почти усещаш как всичко в нея се готви да напъпи, да разцъфти, да се раззелени… и в средата на тази почти-пролет, една плътна ливада от минзухари, от която трудно откъсваш поглед.

5. Сградата на университетската библиотека. Разрушена е през първата световна война, после я строят отново. Има карийон от 63 камбани, които два пъти седмично пеят на града… На камбана №4 е изписано (на латински):

My sounds reveal the changes of life
I sing about fortune in good and bad days
Let there be peace and understanding on earth
This is my wish to you all from this tower

6. Градският парк. Той не е голям, може да се обиколи за 10-на минути. Още от сега поляните му са приветливо зелени. Има миниатюрно езеро с две-три много мързеливи патици вътре. И в средата – руините на малка кула от 12в.

7.  Пекарните. Такова ухание се носи, че ако не се сдържам, много лесно ще придобия съвършената според някои форма (а именно, сферична!).  Най-лошото е, че правят еклери с истински яйчен крем. Нали помните, като бяхме малки, и нашите бяха такива… Това е положението, на някои места яйчният крем си отива с комунизма…

8. И други. Следва да се отбележи, че не тече мед и масло от чешмите и че администрацията им е най-налудната в света. Но при все това е приятно. Мисля да прибера една книга в раницата, и да отивам на езеро. За по-кратко – през пекарната!

I’ve got a feeling

По-скоро е sense, sense of direction. И по-скоро не съм сигурна дали го имам! Ето какво – всъщност градчето не е голямо, картата е в чантата ми (а виртуалната гугълска, макар да си няма истинско „къде“, идва при мен, когато потрябва), всяка улица си има по няколко табели с името. Дори не си представям някой да успее да се изгуби, макар че сградите много си приличат една с друга. Защо ли? Заради малките червени тухлички. Направо не знам как смогват да ги произвеждат!

Прочети още »