Лазарица

С Пламен тази сутрimg_20160922_121253944ин, в последните часове на лятото се качихме до Черни връх и погледахме как идва есента. Тя, хитрушата, се беше престорила на кълбести облаци и презрели боровинки, но нас не можа да ни заблуди. Сигурни сме, че вече е тук и знаем, че ще бъде златна. А снощи гледахме „Лазарица“ в Народния, та днес на слиз
ане си мислех – да се слиза, да се върви към ниското също е хубаво и ценно. Не само качването е важно, добре е човек да умее да слиза от високото. Иначе, колкото повече се пъчи, кацнал някъде горе, било то планина, било круша, толкова повече осиротява и усамотява. Не стига това, ами колкото по-уверено се величае и хули човешките бесове, колкото повече ги ненавижда и се опитва да ги нахока и изгони, толкова повече те го завладяват. Накрая изобщо не се знае кое е човек, кое е бяс, кое е круша. Навред вали и се стеле безразличен сняг.
Поуката е да не забравяме, че е лесно да се озовеш на крушата, а още по-лесно е да ти хрумне, че по-добра от твойта круша няма. И така, залутан, да пропуснеш и
хора, и сезони, и всичко.

Тъй че, успех със слизането, пък ако видите, че някой друг се мъчи да слезе, може да му помогнете.