The Complete Angler (Всичко за въдичаря или Съзерцателната отмора на човека)

Това е по-подреден вариант на публикуваното досега в постове. Следващите резултати ще се появяват тук, в под-страници на настоящата. Очевидно преводът може да бъде изпълнен далеч по-професионално. За мен той остава „отмора от отмората“. Приятно четене!

***

Всичко за въдичаря или Съзерцателната отмора на човека¹

Айзък Уолтън

1653г.

The Compleat Angler
The Compleat Angler

Посвещение

на справедливия и почтен Джон Оуфли

от имението Медли, графство Стафърд,

Ескуайър

Мой най-почитан приятелю,

Сър, твърде много злоупотребих с предишното Ви благоразположение и не смея да моля настойчиво то да се разпростре до патронажа и защитата на тая книга. Но скромно вярвам, че няма да ми откажете, защото книгата е трактат за рибата и риболова, с които Вие сте твърде добре запознат, обичате и практикувате толкова често.

Уверявам Ви – макар невежите да вярват в друго – че въдичарството е изкуство; а Вие познавате това изкуство по-добре от останалите. Че това е вярно, доказват плодовете на тоя приятен труд, на които се наслаждавате, когато решите да дадете почивка на ума си, да се освободите от Вашите по-сериозни занимания, и – което става често – да посветите ден или два на тая отмора.

Ако обикновените въдичари Ви забележат в такъв момент, и станат свидетели на успеха – но не на късмета, а на уменията Ви – несъмнено у тях ще се породи желание да се съревновават с Вас и това желание би могло да доведе до усърдие и старание; но аз знам, че това е непостижимо за някой с обикновени способности. И има много мъдри, учени и опитни хора, които практикуват това изкуство и знаят, че казвам истината.

Сър, в различни страни по света има мъдри и учени мъже, които смятат, че това приятно любопитство към рибата и риболова (на които Вие сте голям майстор) е достойно за описание и практикуване. Спомням си, че един наш сънародник, сър Хенри Уотън, ревностен почитател на това изкуство, сподели с мен за намерението си да напише трактат във възхвала на въдичарството, и несъмнено щеше да го направи, ако смъртта не му бе попречила. Споменът за това често ме кара да съжалявам, защото, ако бе доживял да напише книгата,  начинаещите въдичари биха разполагали с един по-добър трактат за това изкуство. Трактат на английски език, който си заслужава внимателния прочит и какъвто (въпреки че мнозина са се заемали с писане) аз никога до сега не съм виждал.

Но общото мнение би могло да оцени моя трактат като недодялан и недостоен; и тук аз признавам по своя воля, че по-скоро трябва да се извиня, отколкото да порицавам другите; че срещу моя собствен трактат може да има много възражения, към които Вие, Сър, сте в състояние да присъедините и това, че той няма да добави нищо към Вашите познания. И понеже едно по-дълго послание би могло да отнеме от удоволствието Ви, няма да продължавам, освен за да добавя следната истина: че наистина аз съм,

Сър,

Ваш предан приятел

и най-смирен слуга,

Айзък Уолтън.

На читателя на тоя трактат

и най-вече

на почтения въдичар

Смятам, че е удачно да споделя с теб следните истини – аз нито започнах, нито писах, нито публикувах, а още по-малко притежавах тоя трактат, за да угодя на себе си. Бивайки привлечен твърде лесно от възможността да доставя удоволствие на други, така, както не търся да спечеля похвали с това начинание, по същия начин не бих се отказал по собствена воля от която и да е част от онова, което бе моя собственост още преди да започна да пиша. Поради това бих искал, и се надявам, че дори да не заслужавам одобрение, все пак ще бъда опростен.

И въпреки че вероятно има на какво да се възразява в настоящия трактат, все пак не се съмнявам, че за повечето читатели той ще е приятен и полезен, и че ще си струва да отделят време за него, стига да не са прекалено сериозни или заети. Това е всичко, в което съм уверен, що се отнася до достойнствата на това, което бива предложено на обсъждане и критики тук. А ако последните се окажат твърде сурови, тъй като притежавам свобода, съм твърдо решен да я използвам и да пренебрегна злобните.

Бих желал читателят да забележи също, че докато пишех, отмарях от отмората, а за да може да бъде същото и за него, и да не усети скука и еднообразие от четенето, на няколко места съм добавил ако не ирония, то няколко безобидни, невинни шеги. Ако ти си строг, намръщен човек, още сега те отхвърлям като компетентен да ги съдиш, защото теолозите казват: има оскърбления, които са дадени и има оскърбления, които са не дадени, а взети.

Освен това, аз повече от всеки желая да оправдая приятната част, понеже макар да е известно, че мога да бъда сериозен в подходящите моменти, все пак целият трактат е (или по-скоро беше) картина на характера ми, особено в ония дни и моменти, когато оставях на страна работата и отивах за риба с почтените Нат и Р. Рой. Но тях вече ги няма, а с тях – и повечето от моите любими часове, безстрастни като отминала сянка, която не се завръща.

По-нататък, позволете ми да добавя, че онзи, който не хареса книгата, би трябвало да хареса поне прекрасните илюстрации на пъстърви и някои други риби. Мога да си позволя да ги хваля, защото хвалбите не се отнасят до мен.

Позволете ми още да споделя с читателя, че не съм толкова лековерен да не знам, че ако той е взискателен, ще открие възражения за някои от нещата, казани в онова, което съставлява по-полезната част на тоя трактат, т.е. наблюденията върху природата и размножаването, сезоните и улавянето на риба. Затова съм длъжен настойчиво да го помоля да вземе предвид, че опитът ни учи, че времето, мисля – почти изцяло начинът за размножаване на рибите, а несъмнено и живота им през различните сезони са различни в отделните части на Англия. Това става ясно от три реки в Монмаутшир, а именно Севърн, Уай и Аск, където Камдън (Brit. Fishes, 633) е забелязал, че в Уай сезонът на пъстървите е от септември до април, докато ние сме сигурни, че в Темза и Трент, както и в повечето други реки, той е през шестте по-горещи месеца.

Сега за изкуството за улавяне на риба, т.е. как един човек, който не е бил никакъв въдичар, да бъде направен такъв чрез книга. Онзи, който предприеме подобна задача, ще бъде по-затруднен дори от мистър Хейлс, най-отличен фехтовчик който, в една печатна книга, наречена „Частно училище за отбрана”, се захвана да преподава това изкуство или наука, но мнозина се присмяха на труда му. От въпросната книга могат да се научат само полезни неща, но му се присмяха, понеже онова изкуство не трябва да се преподава със слово, а с практика; същото е и с въдичарството. И забележете, че в настоящия трактат не се наемам да кажа всичко, което е известно, или би могло да бъде казано; захващам се да запозная читателя с много неща, които обикновено не всеки въдичар знае. Ще оставя достатъчно сведения и наблюдения да дойдат от опита на всички, които обичат и практикуват тая отмора, за което ще ги насърчавам. Защото въдичарството може да се оприличи на математиката в това, че никога не може да бъде напълно изучено; поне не толкова пълно, че да не останат никакви нови експерименти, които нашите наследници да не могат да опитат.

Но аз мисля, че всички, които обичат тая игра, тук ще могат да научат все нещо, което да си струва отделените пари – ако не са бедни и в нужда. А ако са, тогава им пожелавам да се въздържат от купуването на книгата, понеже аз не пиша, за да взема пари, а за удоволствие, и не славя с нищо повече този трактат – защото мразя да обещавам много и да мамя читателя.

А каквото и да се получи за него, поне за себе си съм сигурен, че съм открил голямо удовлетворение в проучването и обсъждането на това, което е предложено тук за преглед и критика. Затова пожелавам на читателя същото. И тук аз мога да си тръгна, но ще остана още малко, за да му кажа, че макар мнозина да твърдят, че при риболова на пъстърви с муха въдичарят трябва да си набележи дванадесет специални мухи за дванадестетте месеца на годината, аз казвам: онзи, който следва това правило, със сигурност ще хване толкова риба, и ще бъде също толкова мъдър, колкото онзи, който коси тревата само в определените от някой алманах дни. Защото същите онези мухи, които се появяват около и върху водата в един месец, може на следващата година да се появят месец по-рано или по-късно, ако годината се окаже по-студена или по-топла. Все пак, в настоящия трактат съм отбелязал дванадестетте мухи, известни на мнозина въдичари, които от своя страна могат да услужат на читателя със своите наблюдения. Той пък може би ще забележи, че в Уелс и други части на Англия има мухи, характерни за конкретното място и няма съмнение, че освен ако някой не направи муха, имитираща онази, живееща в определен район, той би пропилял труда си, или поне повечето от него. А едва три или четири мухи, изработени изкусно и правилно, и не твърде големи, през лятото почти винаги вършат работа за пъстървата в повечето реки. Що се отнася до зимния риболов на муха – той е полезен, колкото остарял алманах! За тези неща – понеже както никой не е роден художник, така и никой не е роден въдичар – сметнах за удачно да те предупредя.

Като споделя с читателя, че в това пето издание има много прибавки, натрупани както от мои наблюдения, така и от общуване с приятели, няма да оставам с него повече, освен да му пожелая дъждовна вечер, в която да чете настоящия дискурс, и – ако е почтен въдичар – нека източният вятър не излиза никога, когато той отива за риба.

А.У.

Хвалебствени стихове²

___________________

на скъпия ми брат Айзък Уолтън

за неговата

„Всичко за въдичаря”

В своите мъдри Беседи Еразъм

дреболии е смесил, с които по разностранност

би съблазнил всички читатели: защото у него

дете може да гази, най-висок великан да преплува.

Такъв е и тоя трактат: никой не е твърде малко

или прекалено изучен, че да не прелеят към него

удоволствие и знания, и двете, които

бих се заклел, с много изкусност са ни предадени.

И най-придирчив критик не може да каже

къде твоята несравнима преценка е по-отлична:

във въдичарството или възхвалата, където похвалата

първо омайва, а после от изкуството прави отмора.

Тъй бе за мен: аз видях бодрата пролет

нарисувана върху всяка ливада, чух птици да пеят

сонети във всяка дъбрава, видях как риба играе

в свежите кварцови извори като агне през май.

И нека играе, щом въдичари четат твоята книга.

Ала после ще е мъдра онази, която избяга от куката.

Jo. Floud, M.A.

___________________

на читателя на „Всичко за въдичаря”

Забалежете името – приятелят ми, дето го нарече,

добре го е измислил – книгата го заслужава.

Понеже онзи, който разсъдливо я прелисти,

ще види занаят, стръв, линии и куки

(Светът река е, двамата със тебе

и всички хора риби сме и рибки)

Твърдим ли, че сме умни, рано или късно

стрьвта му ще ни изкуши, а куките са здрави.

Почивка или полза, проза или рима –

все някога ще дойдат, несъмнено.

Тук има скрита свята теология,

обгрижвана от сериозна философия,

история – природна и на нравите,

окичени са те с цветя от стихове.

Не е опасна неговата стръв, а куката

със сигурност е твърде безобидна.

И хубаво, че не се самоулавяме, ами

сме здрави, хубави и пременени.

Да хапнем пременени сме, а не да ни ядат

и няма как такова ястие да ни пресити.

Храната суха на сериозно размишление

подправена е с безобидно развлечение,

в което всеки, който вярва и е простодушен

веднъж готов, не ще открие нищо повече,

освен вълнение,

или утеха за стремеж на любознание.

Похвали още са заслужени – добри

и верни, дето нявга бяха въпросителни,

а казани с усмивка от поета:

умее той да люби риби и рибари.

CH. HARVIE, M.A.

___________________

на скъпия ми приятел мистър Айзък Уолтън

в прослава на въдичарството, което двамата обичаме

… По лъкатушния бряг на потока,

пременен и ухаещ, взел най-красивото

от гардероба на Флора. Там звучният

хор на небето показва умения –

първо в различни мелодии,

после всички заедно в тон,

а очарованата риба се опива

от звуците, за които е няма,

презира свойта мрачна стихия и скача

във въздуха, като перките й да бяха крила.

Тук има сладки, разкошни наслади,

прострени пред погледа ни лежат:

телесни, душевни и светски,

безгрешни, далечни на болест и срам.

Растат рози тука, дето нямат бодли,

пчелни жила няма нийде наблизо,

но може би има такъв недостатък,

че е трудно и не е без цена.

Яка пръчка, връзка влакно,

с кука, скрита в стръв – тези са

средства за спорт, дето сбъдват мечтата

в картината, и пълнят чинията.

В тоя бистър поток ако падне комар

веднага го хваща клен или чоч,

в калта твоя червей мами сом,

който е бърз, ако се окаже голям,

а глупакът Готъм ще се покаже

внимателен, не се ли удави преди да го хване.

А линът, докторът на ручея,

очаква в близка тъмна дупка куката

и след като за тебе бил е забавление,

за хапване ще служи или за лечение.

Зад корена в засада там стои си

щуката – еднакво плячка и ловец.

Коварното перо във бавния поток

подлъгва гладната платика.

И несъмнено в оня пъргав брод

изкуствена муха подмамва шарена пъстърва.

Ако избираш мъдро тия твари –

с кои да се тренираш и кои да вземаш,

според природата им – и когато

чрез твоето изкуство рибата спасява хора,

да си измисляш, да послъгваш и да надхитряваш,

да впримчваш и да грабиш е невинно.

Край светлите потоци можеш

да пазиш съвест чиста като тях

а щом по тъмни мисли ти откриеш

ума си неспокоен, неприлежен,

увит във черна меланхолия

разстроен, натъжен, сериозен,

тогава вземай совя лек – метни стръвта,

и всички грижи, неспокойни мисли

ще отлетят с такава скорост, като че

ги е обзела хидрофобия.

Спокойствието на водата на гърдите ти,

а гладкостта й на клепача ти ще легне.

Далеч от шум и грижа в спорта,

ти дай ми евтини и тихи забавления.

Че както Актеон закачки търси,

съдбата му нерядко прави приказката истинска.

Намръщен, болен ястреб и до днес

не литва, а далеч е утре.

За зарове и карти кесия и спокойствие

нерядко биват жертвани:

на щерката чеиза, а и наследството

на синовете зависят от прищявката на случая.

Вредите и белите, които от прекалено

много вино всеки ден се раждат

доказват ясно турската пословица,

че всяко гроздово зърно таи демон.

А там, край старо вехнещо дърво,

което гледаш – цялото в бръшлян –

съдбата ясна е на онзи, който ликомислено полага

блаженството си в топлите прегръдки на жена.

Затуй на онзи бряг да седна искам,

свободен от тежестта на меча и тогата,

и жалко за тези, които се правят

че завладяват народи и защитават.

Мойта тръстика дава толкова радост,

наслада така невинна и сладка,

колкото рядко се пада във жребия

на скиптрите – макар справедливо поети.

1649. THO. WEAVER, M.A.

___________________

На читателите на „Всичко за въдичаря” –

книгата на най-изкусния ми приятел

Той знаеше и писа за живота на хора,

които бяха преди, но не ще бъдат отново;

вижте неподражаемите Уотън и Дън,

с помощта на които той размишлява.

Той разговаряше с ангели – каквито бяха

Оулдсуърт и Фийтли – две светли звезди,

по пътя към Витлеем; двама светци,

сравнени с които зелотите са само за цвят.

Той познаваше Морли – знаещ, благочестив,

взе от него остър ум и набожност.

Той от всичките тях добродетели взе,

сам да каже колко далеч и високо е стигнал,

какво учи един, какво друг благославя,

и всяка душа в одежди какви е облечена.

Читателю, ето, идва насам тоз риболовец,

и в рибарския траур покрива свойте достойнства.

На върбата безмълвната арфа виси,

с нея – прецизно докосната, точно настроена –

приятелските страсти той уталожва,

а въдичарите от тяхната плячка откъсва.

Ала мелодията на перото сега спряла е,

седи той край потока, загледан в друго перо,

и там с точно око и чевръста ръка

дебне да хване, после на брега да извади

пъстърва, щука, костур; а щом е готов,

присяда на пейката – за победата да разкаже,

и за онази риба, дето хитро избягала –

изяла стръвта и измамила риболовеца.

И тъй, докато дрязги налягат земите им,

той щастлив е да мисли, че водата е негова,

и като холандците, лесно се съгласява

в мир да живее, да лови риба свободно.

April 3, 1650. EDW. POWEL, M.A.

___________________

на скъпия ми брат Айзък Уолтън

за неговата „Всичко за въдичаря”

Прилича на теб тая книга, ти приличаш много на нея,

в добродушния смях, изказ, остър ум и умение,

и казвам ти честно, наистина,

обичам тия ум, смях, изказ, и теб.

ROB. FLOUD, C.

___________________

CLARISSIMO AMICISSIMOQUE

FRATRI, DOMINO ISAACO WALTON

ARTIS PISCATORIAE PERITISSIMO.²

UNICUS est medicus reliquorum piscis, et istis,

Fas quibus est medicum tangere, certa salus

Hic typus est salvatoris mirandus Jesu,

Litera mysterium quaelibet hujus habet.

Hunc cupio, hunc cupias, bone frater arundinis, [piscis]*

Solverit hic pro me debita, teque Deo.

Piscis is est, et piscator, mihi credito, qualem

Vel piscatorem piscis amare velit.

HENRY BAYLEY, A.M.

___

*Greek: IXOYE, Jesus, Christus, Dei, Filius, Salvator.

___________________

AD VIRUM OPTIMUM ET PISCATOREM PERTISSIMUM,

ISAACUM WALTONUM.

MAGISTER artis docte piscatoriae,

Waltone, salve! magne dux arundinis,

Seu tu reducta valle solus ambulas,

Praeterfluentes interim observans aquas,

Seu forte puri stans in amnis margine,

Sive in tenaci gramine et ripa sedens,

Fallis perita squameum pecus manu;

O te beatum! qui procul negotiis,

Forique et urbis pulvere et strepitu carens,

Extraque tubam, ad lene manantes aquas

Vagos honesta fraude pisces decipis.

Dum caetera ergo poene gens mortalium

Aut retia invicem sibi et technas struunt,

Donis, ut hamo, aut divites captant senes,

Gregi natantum tu interim nectis dolos.

Voracem inescas advenam hamo lucium,

Avidamve percam parvulo alberno capis,

Aut verme ruffo, muscula aut truttam levi,

Cautumve cyprinum, et fere indocilem capi

Calamoque linoque, ars at hunc superat tua,

Medicamve tincam, gobium aut esca trabis,

Gratum palato gobium, parvum licet,

Praedamve, non aeque salubrem barbulum,

Etsi ampliorem, et mystace insignem gravi.

Hae sunt tibi artes, dum annus et tempus sinunt,

Et nulla transit absque linea dies.

Nec sola praxis, sed theoria et tibi

Nota artis hujus; unde tu simul bonus

Piscator, idem et scriptor; et calami potens

Utriusque necdum et ictus, et tamen sapis.

Ut hamiotam nempe tironem instruas!

Stylo eleganti scribis en Halieutica

Oppianus alter artis et methodum tuae, et

Praecepta promis rite piscatoria,

Varias et escas, piscium, indolem et genus.

Nec tradere artem sat putas piscariam,

(Virtutis est haec et tamen quaedam schola

Patientiamque et temperantiam docet,)

Documenta quin majora das, et regulas

Sublimioris artis, et perennia

Monimenta morem, vitae et exempla optima,—

Dum tu profundum scribis Hookerum; et pium

Donnum ac disertum; sanctum et Herbertum, sacrum

Vatem; hos videmus nam penicillo tuo

Graphice, et perita, Isace, depictos manu.

Post fata factos hosce per te Virbios.

O quae voluptas est legere in scriptis tuis!

Sic tu libris nos, lineis pisces capis,

Musisque litterisque dum incumbis, licet

Intentus hamo, interque piscandum studes.

___________________

AD ISAACUM WALTONUM,

VIRUM ET PISCATOREM OPTIMUM.

ISAACE, Macte hac arte piscatoria;

Hac arte Petrus principi censum dedit;

Hac arte princeps nec Petro multo prior,

Tranquillus ille, teste Tranquillo, pater

Patriae, solebat recreare se lubens

Augustus, hamo instructus ac arundine.

Tu nunc, amice, proximum clari es decus

Post Caesarem hami, gentis ac Haleuticae:

Euge O professor artis haud ingloriae,

Doctor cathedrae, perlegens piscariam!

Nae tu magister, et ego discipulus tuus,

Nam candidatum et me ferunt arundinis,

Socium hac in arte nobilem nacti sumus.

Quid amplius, Waltone, nam dici potest?

Ipse hamiota Dominus en orbis fuit!

JACO. DUP. D.D.

______________________________

¹ Преводът е направен по Izaak Walton, The Compleat Angler or the Contemplative man’s Recreation. London, Printed by T. Maxey for RICH. MARRIOT, in S. Dunstans Church-yard, Fleetstreet, 1653. Електронно издание: Renascence Editions (дата на достъп: 28.04.2007).

² Латинските стихове публикувам без превод. С него може би ще се заеме някой ден Георги. По повод латинския, крайно време е да спомена нещо, което все забравям да отбележа: латинската дума за риба е piscis, а за рибар – Piscator (от тук и името на главния герой в Съзерцателната отмора)