етикет и протокол

Наскоро реших (публикацията е от 21.08.2013.), че искам да въведа яснота в тази посока.

Първо, малко общи приказки. Досега настройките на блога бяха такива, че можеше да се коментира всякак, включително анонимно, но стъпката по публикуване (или не) на коментарите беше моя отговорност. Първоначално си мислех, че е добра мярка срещу непоискани съобщения по въпросите на отслабването, потентността, антидепресантите, новите таблети и други знайни и незнайни пенкилери. Един или два пъти обаче се случи да изтрия полу-анонимни коментари с очевидно разумен, но неучтив/заядлив произход (и съответно ми стана съвестно, че не аргументирах). Един или два пъти си останах зачудена с кой съм си говорила и е било хубав писан разговор. В такива случаи избирам да не питам, понеже щом човекът отсреща е решил да спести информация за себе си, значи… еми, значи така е решил. :)

Обаче днес сменям тактиката. Коментарите се публикуват автоматично, но изискват идентификация чрез име (за което е ясно, че имате свобода да си го измислите) и имейл адрес. Оставам с надежда за поносимо количество спам.

Ето какво не харесвам и ще трия:

  • Неумереност в цинизма и вулгарност. Блогът е заявен като „G — Suitable for all audiences“, т.е. предполага някакво наличие на цензура. Ще ми се то да клони към нула.
  • Прояви на расова, етническа и религиозна нетърпимост, сексуална дискриминация и призиви към насилие (това е стандартно до изтъркване, но не може без него, струва ми се).
  • Ползване на източници, без да са посочени. С дума проста, преписването.
  • Шльокавица (6ljojkavica). Мисля, че е трудна за четене, неприятна за гледане и лесна за изоставяне.
  • Заядливостта и т.нар. „тролване“ са ми любопитни, тъй че оставям вратата отворена, с възможност да я затварям/заключвам според случая.