Две книги пред мен, една статия в pdf, няколко листа хартия и празен уърдовски файл за бележки. Музиката е Буена Виста…, за да не разбирам какво се пее и да не се разсейвам. Ентусиазираща чаша мляко с нес до мен. Обаче слънцето минава право през пролуката между двете завеси, гъделичка ме по бузата и шепне: Цели четири езера! Почти извън града, само на 20 минути от теб! Не оставай вътре, тичай натам, отивай!… Докато обмислям каква е най-разумната стратегия спрямо такава покана, отлагам за малко четенето. Чукча за кратко ще е писател…
Мисля, че случих на добро посрещане. Искам да го опиша, и съм вдъхновена от Соня да правя списъци (до сокоро в Лувъра e имало изложба на списъци, ”Mille e Tre”, измислена и съставена от Умберто Еко. Пусто, щеше да е повод да отида до там, но я изпуснах… с няколко месеца). Но – ето един задочен експонат от мен:
1. Тук е Магрит. Музеят в Брюксел много, много, много ме впечатли. Че ми харесва как рисува – ясно е. Но там започваш да опознаваш Магрит. Разбираш, че наистина са промислени рисунките, виждаш (във фотографии, видео записи, текстове) един мъдър, малко ексцентричен и много спокоен човек. Всички онези небеса с бели облаци. Всичките звънчета, всичките толкова невероятно изящни жени, птиците, камъните във въздуха… Всичко това е в очите и думите му.
2. Ар нуво. Фасадата на Old England точно зад централната гара (отново Брюксел). Мисля, че това са едни от най-жизнените и пластични контури, които съм в състояние да си представя; непосредственият импулс е да прокарам длан по извивките…
3. Антверп. Домът на Рубенс. В една и съща година се връща там от Италия и се жени за първата си съпруга Изабела. Достроява втора къща до старата обикновената-за-тук-явно-от-край-време-червено-тухлена. Новата е пищна, италианска, ренесансова, светла… С формална градина, павилион в дъното, скулптури в класически стил… дълго се гледахме с един сатир, мисля, че накрая той спечели играта на индиански поглед.
4. (Вече в Лювен) Ботаническата градина! Случих да я видя в момент, когато не виждаш, но почти усещаш как всичко в нея се готви да напъпи, да разцъфти, да се раззелени… и в средата на тази почти-пролет, една плътна ливада от минзухари, от която трудно откъсваш поглед.
5. Сградата на университетската библиотека. Разрушена е през първата световна война, после я строят отново. Има карийон от 63 камбани, които два пъти седмично пеят на града… На камбана №4 е изписано (на латински):
6. Градският парк. Той не е голям, може да се обиколи за 10-на минути. Още от сега поляните му са приветливо зелени. Има миниатюрно езеро с две-три много мързеливи патици вътре. И в средата – руините на малка кула от 12в.
7. Пекарните. Такова ухание се носи, че ако не се сдържам, много лесно ще придобия съвършената според някои форма (а именно, сферична!). Най-лошото е, че правят еклери с истински яйчен крем. Нали помните, като бяхме малки, и нашите бяха такива… Това е положението, на някои места яйчният крем си отива с комунизма…
8. И други. Следва да се отбележи, че не тече мед и масло от чешмите и че администрацията им е най-налудната в света. Но при все това е приятно. Мисля да прибера една книга в раницата, и да отивам на езеро. За по-кратко – през пекарната!
