Знаех си, че има нещо много мое в тази песен. Да береш ягоди за някой, който сам трудно ги открива, вероятно прилича на усещането, за което разказва Холдън от “Спасителят в ръжта”:
“- Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза от някъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда…”
Усмихва ме премълчаното, но очевидното – така спасяваш и себе си. А ягодите са греещи, червени и непростимо вкусни.
