Понякога толкова се забързва, че го усещам като гъдел по китките. Знам, че малко хора имат подобни усещания – разпитвала съм, като че се случва при жените малко по-често… А моят пулс по принцип си е един прекалено висок, много южен и Балкански. Мога да дам различни съвети и напътствия за успокояване на гъделичкането. Първото, обаче, и най-съществено е да свикнеш с него, да се помирите. Твоето безмерие си е това, твоето смешно – женско – забързано – неуморно сърце. Вероятно е добре повече да му се доверяваш, за да прави то по-рядко опити да излети от теб…
Posts Tagged хора
U2 в Дупница!
Малко са по-баналните неща за правене от това, да слушаш Bеautiful Day на U2 в такава свежа и ароматна утрин като днешната.
Вали нещо, което би се обидило и избягало, ако го наречете дъжд. Пада от гънките на небето, лекичко заметнати тук-таме с облаци, напудрени със слънце, разрошени от тихия вятър. Всяка капка е дъга, всяко дърво е светещо кълбо живот, а чадърите на минувачите са малцинство и засрамено се свират в ъглите на пейзажа…
Почти незабравимо
До къде ще я докарам с тези кратки есеистични постове, в които неказаното все някак остава повече от казаното, и още повече – друго на него… не ми е ясно още. Но – писането е приятно. Днес ще пиша за един софийски градски автобус. Тези автобуси обикновено ти прецакват настроението. Заради банални неща като претъпканост, задушност, зацапаност; после хора, които през целия път говорят гръмогласно по телефона за молове, базари, пазари, разпродажби, Х, който ядосал Y и Z, който казал истината в очите на Q, ремонти, купони, концерти, болежки, любови… И да не слушаш, все чуваш всичко това, то се просмуква в теб, всички терзания и радости на всички тези непознати… Да. Автобусите прецакват настроението. Но днес ми се случи точно обратното, и затова е незабравимо. Почти.
