Не умея да пиша дълги текстове. Предпочитам да ги чета. Разказвали са ми една история за тригодишната мен, която пише (да, разбира се че не съм могла да пиша, когато съм била на три – но то не е същественото) роман за Елена (? за някой елен или някоя Елена, не се знае, понеже явно е било авторска тайна) в дебела зелена тетрадка. Предполагам, че тогава съм споделила със света всичко мъдро и ценно, което бих могла… Изчерпало се е вдъхновението, еманирала е музата, ентелехирало е технето (моля да бъда извинена за последния умопомрачителен израз – той ИМА смисъл и съм готова да го споделя с всеки любопитен)…
