Цена. Като името.

Искам да оставя мъничко писани щрихи за една безкрайна разходка, която продължи два дни. “В този свят, не от този свят”, както казват други за друго…

Нямаше много гледка край Безбог – заради мъглата. Слънцето изгря едва привечер над Джангалската порта на самодивите. Тъкмо на влизане във вселената на разтопените дъги, наречени Валявишки езера. Мисля си сега, че когато някой ден вече пиша още и много по-добре от сега, ще запазя Пирин в пътепис. Защото рядко се случва думите за едно място да стават почти от само себе си свободни, безкрайни и световъртежни като самото място, и не бива да оставяш словото да изтече и да се изгуби. Защото в такива случаи писачът е колкото автор, създател, толкова и обладаният от демони поет, какъвто го вижда Сократ…

Толкова хубаво беше, че не исках да чувам гласове, стъпки, смях, още повече неизбежния шум на самолетите. Исках да потъна, да се изгубя, да стана ембрион в утробата на планината. Тя ме разплака – защото пееше като онези сирени, които после убиват моряците. Защото беше и мъж, и жена, и дете, и космос, и хаос, и не можех да откъсна очите и сърцето си от нея. Защото ухаеше на живот. Защото тя е онази, която вечно се завръща. И където вечно ще се връщам – към нея и себе си.

Вероятно винаги ще има епохи, култури, общности, отделни човеци, които чакат някой или нещо да им каже какъв е той, този лелеян смисъл…

 Буда, Христос, Мохамед, Еволюцията, Физичната наука, Теорията на всичко, разни Учители с Бели Дрехи и Дълги Бради, Далай Лами, Шри-Шри Равита, Вселенски енергии, Нагони и Инстинкти, Субективното, Бащите на народа, Европейския Съюз, Таворската светлина, Великата Пустота, Кока Кола,  Звездите и Планетите, Дионис или Аполон…

На кой ли не, какво ли не разчитаме да ни просветят за смисъла – от ледения егоизъм до безличното изстъпление. Но много рядко ние самите, поели отговорност за създаването и даването, не просещи за получаването на смисъл.

…Днес съм в остро настроение, затова подарявам две клишета.

Едното е елементарно, очевидно и постоянно забравяно: Смисълът не се дава, той се прави.

Второто е на ниво британска поп-комедия от 80-те години на XX век, никак не сложно:

Lady Presenter: [briskly] Well, that’s the End of the Film, now

here’s the Meaning of Life.

[An envelope is handed to her. She opens it in a

business-like way.]

Thank you Brigitte. [She reads.]… Well, it’s nothing special. Try and be nice to people, avoid eating fat, read a good book every now and then, get some walking in and try and live together in peace and harmony with people of all creeds and nations.

Преведено на едро горното ще рече:

Добър вечер и добре дошли в края на филма. Смисълът на живота е… не е нищо особено. Старайте се да сте мили с хората, не яжте мазно, четете по някоя хубава книга от време на време, отделяйте се от телата си понякога  и се опитвайте да живеете в мир и хармония с хората от всички раси и вероизповедания.

Това е то. Ако на някой му се струва сложно, резервният отговор на въпроса за смисъла, както знаем, е 42.

Обаче ако сте убедени, че става дума за много по-сложни работи, поне три паралелни вселени и седем астрални тела… Надявам се да сте наясно колко неоправдано скъп е смисълът, който вие се опитвате да получите. Цената е собствената ви свобода.