На читателя на тоя трактат
и най-вече
на почтения въдичар¹
Смятам, че е удачно да споделя с теб следните истини – аз нито започнах, нито писах, нито публикувах, а още по-малко притежавах тоя трактат, за да угодя на себе си. Бивайки привлечен твърде лесно от възможността да доставя удоволствие на други, така, както не търся да спечеля похвали с това начинание, по същия начин не бих се отказал по собствена воля от която и да е част от онова, което бе моя собственост още преди да започна да пиша. Поради това бих искал, и се надявам, че дори да не заслужавам одобрение, все пак ще бъда опростен.
