Цена. Като името.

Да сте забелязали колко са много светулките тази година? От края на май до сега почти няма вечер, в която да не съм видяла поне една. Може би е добро време за тях, както беше през ранната пролет за калинките. Каквото и да е, предразполага към усмихване и полу-мистична благодарност към природата – че осветява вечерите така всеотдайно и живо.

А да сте чули колко е пълно с щурци? Пеят всеотдайно из ливадите…  За лятото, което вече съвсем официално започна и освен да е безкрайно, друго няма какво да се иска от него.

Ето една щурчова песен, в която става ясно, че светулките са всъщност падащи звезди

Нека началото е клише: времето лети, лети, лети… Особено когато отделяш от него за чиста, ненарочна, непреодолима, вероятно и не съвсем обяснима радост. Но не, нямам предвид тоталитарния марш на онова Мислене, дето било можело всичко (те и за Подсъзнанието после писаха същото). Smile or die, по чужденечески. Не това, не.  Друго е.

Толкова красива е пролетта тая година. Много ухае(люляк, лалета, божури, виолетки, кестени, бъз, здравец, босилек, чубрица, орехови листа, безименни треви и цветя, и дървета, и всичко), и е сладка, и е мека и зелена, зелена, непростимо свежа. За първи път от много време насам имам време да съм при нея, в нея, а пусто време – лети. И докато се усетиш – вече е лято. Онзи ден срещнах първата светулка. След нея дойде и втора. Жътвата почва, знам от детство, когато на село, в двора, политаха вълшебните Менчета-Звънчета…

Никога не поисках да затворя светулка в буркан. Понеже нито жътвата можеш да спреш, нито времето, а тая малка и невзрачна буболечка заслужава всеки миг от свободата си.  Светът е на светулките.  Ние сме само скитници. И добре, че са съгласни да ни показват пътя. Не знаете накъде да тръгнете? Питайте светулките.