Хайде на промените! Много са – сезонни, обществено-”политически” (основанието за кавичките е за други, бъдещи редове), вероятно и мои, лични. Не знам обичам ли промените, не съм сигурна дори, че обичта има нещо общо с тях. Обаче безусловно обичам времената на предстоенето им. Когато отделяш на всичко и всеки малко повече внимание от обикновено, понеже знаеш, че скоро ще бъде друго. Когато гостоприемство е единственото, с което приемаш посетителите на сетивата си: звуци, аромати, гледки, тишина, места, вкусове… И когато най-добре разбираш защо времето е вътрешно сетиво…
Понякога обичам и спомените за промени… Преди малко повече от девет години, в една мъглива септемврийска сутрин пътувахме заедно с леля Емето и чичо Жоро, и с Ради, към летище София. Предстоеше трудно, но и пълно с любопитство за бъдещето изпращане. Дълъг път беше този, а още по-дълго се връщахме обратно към Кюстендил. Ради вече пътуваше в обратна посока. А радиото, сякаш усетило, че може да помогне, ни подари една песен. Нямаше как да е друга, нали разбирате…
