Че е сън, сън е – нали е нощ сега. А пък защо е син – това остава между редовете и тоновете… И да знаете, че дори в края на Август още цъфтят Еньовчета. Стига да имате време да ги търсите, ще ги намерите там, където е все месец Май.
Че е сън, сън е – нали е нощ сега. А пък защо е син – това остава между редовете и тоновете… И да знаете, че дори в края на Август още цъфтят Еньовчета. Стига да имате време да ги търсите, ще ги намерите там, където е все месец Май.
Малко са по-баналните неща за правене от това, да слушаш Bеautiful Day на U2 в такава свежа и ароматна утрин като днешната.
Вали нещо, което би се обидило и избягало, ако го наречете дъжд. Пада от гънките на небето, лекичко заметнати тук-таме с облаци, напудрени със слънце, разрошени от тихия вятър. Всяка капка е дъга, всяко дърво е светещо кълбо живот, а чадърите на минувачите са малцинство и засрамено се свират в ъглите на пейзажа…
Вече няколко дни се каня да пиша за гласовете. Имам предвид, за човешките гласове. Какво за тях? За мелодичността им. И за това, как хората са създали музиката. Няма начин да не сте чували поне веднъж казване от типа: „Историята на музиката започва с историята на човека… човекът чува звуците в природата… вслушва се в тях… имитира ги… и почва историята на музиката”. Цитатът е от една чудесна детска книга, „История на музиката в картинки” (С., 1989г.).
Да ти е честит 29-я, Коко!
Усмихнати блогърски поздрави и малко музика… Която е хлапашка, за да те подсеща, че 29 изобщо не са много ;)