Малко са по-баналните неща за правене от това, да слушаш Bеautiful Day на U2 в такава свежа и ароматна утрин като днешната.
Вали нещо, което би се обидило и избягало, ако го наречете дъжд. Пада от гънките на небето, лекичко заметнати тук-таме с облаци, напудрени със слънце, разрошени от тихия вятър. Всяка капка е дъга, всяко дърво е светещо кълбо живот, а чадърите на минувачите са малцинство и засрамено се свират в ъглите на пейзажа…
… Трия вече пето или шесто изречение, преценено като неуспешно начало за пост. Пропускам началото, ето същественото: днес беше един чудесен ден (хм, това прозвуча като написано в дневник на романтичен юноша… може би трябваше да започна така: Мило дневниче… ;) ). Струва ми се, че всеки ден е чудесен, когато някои от ето тези се съберат заедно: Прочетете остатъка от публикацията »
1. Звуци:
а. уличен ремонт:
- бръмчене с неизяснен източник (по-скоро източници);
- клаксони;
- (прекалено найстойчиво!) вибрираща дрелка (или поне предполагам, че се нарича така);
- главозамайващо електронно пиукане (най-вероятно издавано от лъскав бял CAT);
- нервни клаксони (знам, че клаксоните не могат да са нервни);
- чук?!
б. дясната ми колонка, ‘щото другата се развали:
