А здравецът, за който беше думата,
за тебе го изрових изпод шумата,
която и до днес покрива двора ни.
Но той оказа се със яки корени.
- Боли! – пищеше бедното растение.
- И мен! – отвърнах му. – Еднакво зле ни е.
- Ще ти го донеса. Като отиваме,
ще го почистваме, ще го поливаме,
ще плъзне той, ще скрие със зелената
покривка своя гроба до морената
и с тънки пипалца сред пръст и камъни
ще свърже – утре – тленното на двама ни.
Валери Петров, Малък реквием, В: Разтворен прозорец, изд. “Захарий Стоянов”, 1998, стр. 644
