Отново за Буда на пътя или как се хваща господ за пеша

Ударението в “пеша” е на “е” – това в случай, че някой се двоуми.

Да си духовно чист и извисен е модно. Нещо като модното на смъкнатите панталони, но в друго измерение. Под път и над път те причакват просвещаваща литература, пречистващи чайове, храни, от които аурата ти заискрява, бели дрехи, златни мантри. Извисеността се просмуква в социалните мрежи, лети на флаери и ти се усмихва топло от билборди, кара те да обичаш Майката Природа и да пишеш Много Думи с Големи Букви, предлага ти обреди, обгражда те с канони, иска от теб да си благ, да си позитивен (защото Подсъзнанието може всичко, разбира се), да си Микрокосмос, дето е по-Космос и от този на древните гърци…

Дворът на баба ти, заедно с курника, кочината и кошарата се е превърнал в резедав Био-магазин; думите на дядо ти, простите, мъдрите, се завръщат парадно към теб от устите на дългокоси хора… пардон, Равита и Учители; твоите най-лични мисли и спомени за звездни нощи и безкрайности гръмовно се огласяват по плата и поляни, където всичко е толкова еко, че да се зачуди човек без него как изобщо е просъществувала Вселената досега. Впрочем, че цялата тази работа с оцеляването и екото не е нищо друго, освен световна конспирация, ти всеки ден с убеденост разбираш от поне по един филм, в който между другото става несъмнено ясно, че човешият организъм е идеално пригоден да фотосинтезира.

Модно е така, за пеша на шлифера… а е и удобно, и хилядолетия наред все са го държали, все с много подобен на твоя жест. Но да, сега е друго, сега епохата е друга, постиндустриална и технологична, та количеството на просветлението е като от милион луминисцентни лампи, скоростта му е надсветлинна, социалната му мрежа – всепроникваща… А теб много те “лайкват” във Фейса, дори онези, които – о, небеса! – ядат месо.

И все пак, в сумрака на баналностите и догматичността все пак се забелязва, че цялата тая работа си е жажда за лесен и готов свят, суеверие и много, много суета. И като че имено тая суетност най-много стъмнява извисеността и я прави семпла и едноизмерна. Друго нещо са смъкнатите панталони – с тях поне не се преструваш – ако ще падат, падат, и всичко е ясно.

6 Коментара »

  1. kalina каза

    Страхотен пост, Цу :) Отивам да си претопля пържолата, да си направя салата от еко домати и да се поразходя из непознатия град давайки шанс на Вселената да ме срещне с нещо прекрасно. Това е то. Страхотен текст и напълно споделям позицията ти, но истината е, че съм по малко съм от всичко. Ще събера слънчеви лъчи навън, но все пак, пържолата не я оставям ;)

    • Цена каза

      Кой е непознатият град? А ти си най-вече Калина и това е чудесно :)

  2. Mila каза

    Благодаря! Подписвам се под това!

  3. FroZzen каза

    Цу, всичко е толкова просто, нали. Можем и без месо, аз вече 13 години го правя и това е истината за мен. Можем и с по-малко простоии и с по-семпъл живот – това е в нас.

    А хората с био доматите направиха пари (ударението може да бъде и на -а-, защото всичко тече, всичко се изпарява)

    • Цена каза

      Без много неща можем или не можем, а друго е – какво искаме :) С

RSS поток за коментари върху тази публикация · Адрес за TrackBack

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.