Имах намерение да пиша някакъв полу-ядосан, полу-ироничен, полу-подигравателен текст за това, какво си мисля за резултатите от местния вот в община Кюстендил. Това е моят град, а новия стар кмет не просто не е мой, но ми е ужасно феодален, догматичен и истеричен, и крадлив. Постът щеше да включва и темата за лицемерността и глупостта, и липсата на професионалност. И за изключителено неграмотно написаните прессъобщения от общинския PR-отдел, които имах “честта” да чета в продължение на четири месеца.
Но. След приятен ден на работа, пълен с copy-writing занимания, и след два кулинарни шедьовъра в лицето на копривена супа и кейк с какао, се чувствам прекалено мъдра и “над нещата”. Кметът на Кюстендил остава долу, в мърлявото, не-важното и скучното “онова”… А Кюстендил остава мой. Както го нарече една мъдра жена, един от моите учители – Пристан. Където винаги се връщаш с усещане за безбрежност и спокойствие… а кметовете идват и си отиват, и всъщност от тях нищо от природата на пристана не зависи.
Сега е време за вечеря. И една мелодия покрай мислите.
