По повод реформата в БАН – моята позиция за промените, пряко отнасящи се до Института за философски изследвания.

04/02/2010 at 13:35 · Публикувано в хроники ·Tagged БАН, реформа, философия

1. Цялото предложение на Управителния съвет на БАН за нова структура на Академията е публикувано тук: http://www.bas.bg/fce/001/0098/files/BAN_NovaStruktura_Misia_Proriteti-OS2.pdf

2. Онова, което държа да кажа, се отнася до новия “Институт за изследване на обществата, ценностите и знанието”, попадащ в деветото направление, “Общество, основано на знанието”, което след последното заседание на Общото събрание на БАН (от 1.02.2010.) вече е преименувано на “Науки за обществото – общество, основано на знанието” (протоколът от заседанието:  http://www.bas.bg/fce/001/0023/files/protokol-23-01.02.2010.pdf). Всъщност в това “направление” влизат всички институти на БАН, които според класификацията на специалностите на научните работници в РБ (документът може да се види тук: http://vak.acad.bg/docs/nauchni_specialnosti.pdf) попадат в групата “обществени науки”: Институт по социология (ИСоц), Институт за правни науки (ИПН), Икономически институт, Център по наукознание и история на науката (ЦНИН), Институт по психология, Център за изследване на населението, Институт за философски изследвания (ИФИ).

Институтът за изследване на обществата, ценностите и знанието ще обедини ИФИ и ЦНИН. Ето какви са неговите мисия и приоритети според посоченото предложение:

Мисия

Извършване на интердисциплинарни и философски анализи, изграждане на теоретични модели и прогнози, предлагане на политики, свързани с тенденциите на общественото развитие, ценностните системи, производството и използването на знания в българското и другите съвременни общества.

Приоритети

• Изследване на закономерностите на развитие и функциониране на политиката и политическите системи, морала и религиите;

• Цивилизационни трансформации и културна уникалност. Ценностна динамика и променящи се идентичности в условията на европейскатах интеграция и глобализация;

• Анализ на процесите на производство, разпространение, използване и оценка на научните знания, както и проучване и изработване на съответните политики.

3. Приемам, че това реформиране се прави за добро. Интересува ме, като магистър по философия и докторант по философия в ИФИ, какво е това добро за (академичното) работене като философ. Забелязвам (съвсем в началото беше дори изненадано забелязване), че ми е трудно да видя такова добро. Откривам следните недостатъци:

3.1.  В новия институт се губи спецификата на философията (ако се събират двете звена, нека се събират, но има и събирания, които запазват онова, което идва в тях, оставят го да живее). В името е само малка част от нея; приоритетите са прекалено близки до тези на социолози, политолози, икономисти, антрополози, изобщо – всички в частните социални науки (в други традиции, the humanities, Humanwissenschaften, Lettres … ). Така определените приоритети почти дублират приоритетите на други нови институти в БАН (пример 1:  третият приоритет на Институт за изследване на населението и човека: “Интеграционните процеси и идентифициране на националната идентичност при отчитане глобализацията, етническото и религиозното многообразие и повишената мобилност на населението”; пример 2:  първи и втори приоритет на Институт за икономически и социални изследвания; вярвам, че всеки би открил и други).

Същевременно в проекта за реформа е ясно заявено – като принцип! –  че се цели “Избягване дублирането на тематиката на научните изследвания чрез ясно определяне мисията и приоритетите на научните звена.” Вижда се, че макар да има ясно определяне, от това не следва липса на дублиране. Т.е., определянето не е отчетливо. Или принципът не е добре премислен, или всъщност не е никакъв принцип.

3.2. Така философията в бъдещия ИИОЦЗ (несериозно отклонение – забелязвам, че напоследък става нещо странно с абревиатурите – стават все по-непроизносими…) се скрива, размива, направо се губи.

Аз знам колко често представата за философията е като за неясно по цели, абстрактно, и както често казват, “откъснато от живота” занимание. Знам обаче също, че това не е точно, че не е вярно. Знам, че пряката ангажираност с проблематизиране, осмисляне, тълкуване на онова, което ние, хората правим или не, можем или не, стремим се към или не, мислим или не, трудно може да се откъсне от живота (всъщност, не може). Знам, че подобен тип грижа, внимание е част от онова, което ни прави именно хора, наред (или в различни редове) с всякакви други частни научни изследвания, занаяти, светогледи, религии, социални практики… без всички тях просто щяхме да сме някакви други.

Знам и че философията е територия, в която мисленето е именно самостоятелно и свободно. Където няма шефове, заповеди, неоспорими авторитети. Че без такива територии човечността се смалява, отслабва и понякога изчезва.

Това го знаят и от ЮНЕСКО, и ето тук може да се прочете каква декларация за философията е направена още в 1995 година, по време на форум, който именно ЮНЕСКО организира (има две болдирания вътре, които са от мен):

PARIS DECLARATION FOR PHILOSOPHY

We, the participants in the International Study Days on “Philosophy and Democracy in the World” organized by UNESCO in Paris on 15 and 16 February 1995,

Note that the problems with which philosophy deals are the universal problems of human life and existence;

Believe that philosophical reflection can and should contribute to the understanding and conduct of human affairs;

Consider that the practice of philosophy, which does not exclude any idea from free discussion and which endeavours to establish the exact definition of concepts used, to verify the validity of lines of reasoning and to scrutinize closely the arguments of others, enables each individual to learn to think independently;

Emphasize that philosophy teaching encourages open-mindedness, civic responsibility, understanding and tolerance among individuals and groups;

Reaffirm that philosophy education, by training independently minded, thoughtful people, capable of resisting various forms of propaganda, prepares everyone to shoulder their responsibilities in regard to the great questions of the contemporary world, particularly in the field of ethics;

Confirm that the development of philosophical debate in education and in cultural life makes a major contribution to the training of citizens, by exercising their capacity for judgment, which is fundamental in any democracy.

Committing ourselves to do everything in our power in our institutions and in our respective countries to achieve these objectives, we therefore declare that:

All individuals everywhere should be entitled to engage in the free pursuit of philosophy in all its forms and all places where it may be practised;

Philosophy teaching should be maintained or expanded where it exists, introduced where it does not yet exist, and designated explicitly as “philosophy”;

Philosophy teaching should be provided by qualified teachers, specially trained for that purpose, and should not be subordinated to any overriding economic, technical, religious, political or ideological requirements;

While remaining independent, philosophy teaching should wherever possible be effectively linked to academic or vocational training in all fields;

The distribution of books which are accessible both in language and in sales price to a wide readership, the production of radio and television programmes, audio and video-cassettes, the use for educational purposes of all forms of audiovisual and informational technology, the creation of multiple opportunities for free discussion, and all types of initiative likely to provide the largest possible number of people with a grounding in philosophical issues and methods should be encouraged with a view to providing philosophy education for adults;

Knowledge of philosophical insight in different cultures, comparison of what each has to offer, analyses of what brings them closer together and what separates them, should be pursued and supported by research and teaching institutions;

Philosophy as the free pursuit of inquiry, cannot consider any truth to be final, and encourages respect for the convictions of the individual but should in no circumstances, at the risk of denying its own nature, accept doctrines which deny the liberty of others, affront human dignity and sow the seeds of barbarity.

This declaration was adopted by:

Professor Ruben G. Apressian (Moscow), Professor Tanella Boni-Koné (Abidjan), Professor Tzotcho Boyadjiev (Sofia), Professor In-Suk Cha (Seoul), Professor Marilena Chaui (Brazil), Professor Donald Davidson (Berkeley), Professor Souleymane Bachir Diagne (Dakar), Professor François Dossou (Cotonou), Professor Michael Dummet (Oxford), Professor Artan Fuga (Tirana), Professor Humberto Giannini (Santiago, Chile), Professor Paulin J.Hountondji (Cotonou), Professor Ioanna Kuçuradi (Ankara), Professor Dominique Lecourt (Paris), Professor Nelly Motroshilova (Moscow), Professor Satchidananda Murty (Calcutta), Professor Ulrich Johannes Schneider (Berlin), Professor Serracino Inglott (Malta), Professor Mohammed Allal Sinaceur (Rabat), Professor Richard Schusterman (Philadelphia), Professor Fathi Triki (Tunisia), Professor Susana Villavicencio (Buenos Aires).

По повод първото болдиране – то казва нещо за философската практика. Философията се практикува.  Включително – като свободно разглеждане на всяка идея, като подкрепа на самостоятелното мислене (ето някои несамостоятелни – идеологизиарното, индоктринираното, догматичното…)

По повод второто – то защитава именно откриването и показването на това, че философията е нещо добро, а не философията, скрита зад други имена. Помислете, ако някой поиска просто ей така да Ви прекръсти – с това ще бъде скрит Вашия произход; настоящето Ви; проектите, които имате за бъдещето… при живите неща името никога не е просто етикет. То има не просто значението, носителя на това име, но и смисъл – за един, двама, трима, за всеки, който го разбира или има способност да разбира. В случая с философията – за всеки човек.

3.3. Друг принцип на реформата: “Извършване на изследвания и дейности в конкретни области, необходими за функционирането на държавата”

Не смятам, че държавата трябва докрай да се грижи за която и да е наука. Но държава, която иска да има бъдеще, да поеме отговорността за своето развитие, не може както без наука, така и без образование. При това, държавата като административна структура. Едно старо значение на „администратор” е слуга. Държавата служи на своето общество. Поне демократичната. Затова избираме управляващи, за да служат на нас. Не да решат вместо нас кое е добро и благо. Не за да властват, а за да управляват. Като администратори и мениджъри. Останалото е тотализиране.

В реда на мисли, който се връща към отношението на държавата към науката и образованието си припомням, че в националната  класификация на длъжностите и професиите в РБ има професия “философ”; няма обаче “изследващ общества, ценности и знания”. Ето тук може да се види: http://www.mlsp.government.bg/class/store/listclass.asp?idCategory=114

Разбира се, не твърдя, че всеки с диплома по философия, трябва да бъде на именно такава длъжност (това е ясно и от различаването на професия и длъжност изобщо). Длъжности – академични или не – философите разбира се са свободни да избират сами. Но с изчезването на изричното присъствие на думата философия (философски и пр.) от името на една институция категорично се отваря път към загуба на едно от местата за професионална реализация на студентите по философия.

При това, такъв тип професионална реализация, за която държавата РБ е заявила, че не просто  приема да съществува, но официално представя като една от тези, за които се поема законова, образователна и пр. отговорност. Нали се сещате, в класификацията няма професия магьосник и длъжност таен агент…

3. 4. Друг принцип на реформата е “Подобряване на условията за мащабни проблемно ориентирани научни изследвания”. Не дисциплинарни наименования, казва ръководството на БАН (публично, на заседание на Общото събрание), а проблемно ориентирани. Може би в частните науки това разграничение се прави безпроблемно (оставям на страна приемането или оспорването на достойнствата му). Философията обаче не е частна наука. Вижте пак декларацията на ЮНЕСКО, там това си личи. Заменете „философия” с „химия” например, и ще усетите разликите.

С две думи – забелязвам, че механичното на реформата вероятно е не толкова при “сливането” на инстититути (запазването на ясно заявени изследователски области не е механизъм, то може да заявява цели, дори идеи), колкото при механичното налагане на стандартно “реформиране” – т.е. преструктуриране “отгоре”, вместо да се признае свободата (призната иначе в устава на БАН – член 32 от устава на БАН казва: „Постоянните научни звена – институти, централни лаборатории, центрове и музеи, създадени от ОС на БАН, са автономни.” Уставът: http://www.bas.bg/fce/001/0078/files/USTAV.pdf ) на самите учени в институтите да предложат доброто, най-доброто за своята работа.

3.5. Друго, което се забелязва, е очевидното пълно несъобразяване с оценката на ЕНФ. Ето представянето на цялостната оценка: http://www.bas.bg/fce/001/0079/files/BAS_Eval_RMC_Report_Vol_1_(27Nov09).pdf

А това е обобщената оценка на Института да философски изследвания, цитирана от: Research at the Bulgarian Academy of Sciences. Panel 4 Report: Social Sciences, Humanities. Volume 5 of 5, pp. 143-144

„Evaluation summary

The Institute has a strong and energetic management which stands out among the research units visited. The SER is written in a forceful and dynamic tone expressing strong confidence in the potential and in the newly adapted policy of the institute; this tone was matched in attitudes of leadership and staff who were met during the site visits. In recent years it has reformulated its working patterns and has increased its visibility. It engages in technical sub-fields of philosophy (such as philosophy of science and formal logic) and approaches broader societal issues and problems that touch upon European integration and societal problems at large: its policy is to be present on the international scientific scene with specific technical contributions and, at the same time, to contribute with more applied research to solutions for national societal questions.

This Panel would encourage the institute to persevere in the direction of the former. However, some caution is to be exercised with regard to the latter: the institute may be at risk of overestimating and overstretching its scientific capacities with its energetic push toward applied research, as it interferes with a great variety of domains and questions, including some where other BAS institutes are more competent. The enthusiasm and zeal behind its dynamic policy should be tempered by a clear sense of what is feasible and with a better sense of what can be achieved with suitable collaborations with expertise available within the BAS system.

Currently, in terms of overall international production the overall score for the institute in terms of quality and productivity is “B” (though it may improve soon for some specific subfields): “its work is becoming internationally visible; the institute has made some valuable international contributions in the field”. The enthusiasm and commitment with which the new policy is promoted still contrasts with the international score the institute can currently obtain on the basis of its output. In terms of relevance, policy and practice of the institute earn it an overall score of “A” (“highly relevant”). Given the energetic and goal-oriented leadership, prospects can be considered “high”, yielding an overall score on this point of “A”.”

Болдирането пак е мое. Болдираното, очевидно,  директно може да се чете като посока, противоположна на почти свърх-интердициплинарната насоченост (направо, всякаква насоченост, без да е ясно каква е) на проектирания нов институт.

Оценката на ЕНФ е компетентна. Хрумванията на министър С. Дянков, С. Игнатов, на всякакви ръководства, които мислят за модерното и вкусно звучащото, не са. И тук просто няма какво да се спори, реагира, изяснява… то просто е факт.

Тук  е важно да се спомене и още един член от устава на БАН: 16, ал. 13 : Общото събрание на БАН създава, преустройва и закрива след експертиза научни и други самостоятелни звена на БАН. Колеги, иницииращи реформата, уважаеми ръководители, експертизата е на път да ви извади очите!

3.6. Както в последното изречение проличава, изморявам се хладнокръвно да отбелязвам недостатъци. И ще завърша с по-различен патос. Онова, което изумява, ядосва и дори понякога те оставя без думи, е че всъщност никой не поема същинска отговорност за тази реформа. Никой не заявява открито именно какво иска да направи, с какво искането е добро за правенето на тази, и тази, и тази наука, за България, за образованието, за учените, за гражданите (онези, които създават именно гражданско общество)… Всичко стои, става и се случва зад мърляви кулиси с тоталитарен дъх, министри и всякакви се държат като персонажи от скечове на Монти Пайтън, вчерашната клюка се превръща в днешна политика, днешният приоритет, в утрешна ретроградност… играят се „игри”, редят се фигури и пъзли, иззад ъгъла ехидно се смеят казвания „Докато сте с нас, добре ще сте…”  … и всичко това се прескача и подтичва като истеричаво стадо от разказ на Радичков, и се чудиш да се засмееш ли или да обявиш гражданско неподчинение.

На мен всичко това не ми харесва. Не подкрепям реформата такава, каквато се прави в момента. Смятам че не се действа умно, че е безотговорно, че е непочтено. И възнамерявам да работя като философ; вярвам и дори знам, че всички ние правим това, което правим, защото сме убедени, че то е смислено, че е добро и че трябва да бъде правено.

Постоянна връзка